Оригинално публикувано от Светослав Тодоров в depeche-mode.org на 1ви март 2010г.

Годината започна повече от динамично за Алън Уайлдър. След анонсирането на „Selected“, антологията, която ще събере избрани моменти от простиращото се в над две десетилетия съществуване на проекта му Recoil, последва изненадващата новина за предстоящото му турне, а пикът беше достигнат, когато прекаралият 13 години в Depeche Mode

Годината започна повече от динамично за Алън Уайлдър. След анонсирането на "Selected", антологията, която ще събере избрани моменти от простиращото се в над две десетилетия съществуване на проекта му Recoil, последва изненадващата новина за предстоящото му турне, а пикът беше достигнат, когато прекаралият 13 години в Depeche Mode мултиинструменталист се качи на една сцена с бившата си група за първи път от 1994-та година насам, по време на благотворителния им концерт в Royal Albert Hall.

Дори и нищо от това да не се беше случило, интервю с Алън Уайлдър винаги би било интересно - заради уникалния с творческата си свобода проект Recoil, доказващ, че само Уайлдър може да подреди хармонично подобен хаос от стилове, заради онези години, когато Depeche Mode покориха безбройни върхове и сърца, заради погледa му към детайлите, вдъхновен колкото от класическото му музикално образование, толкова и от неговата ненамерила граници фантазия.

Специално за DM.org и Indioteque - Алън Уайлдър. А авторът на интервюто отива да изпуши най-приятната си цигара досега...

Сборен албум от Recoil беше по-скоро неочакван ход. Обикновено такъв тип албуми подсказват или намерение за прощаване с музиката, или оставяне на миналото назад, за да се направи път на новото началото. Кое е от двете е по-близо до причината „Selected“ да бъде издаден сега?

Нито едно от двете всъщност – беше просто удобно време за подобна идея, тъй като проектът стана на 25 години, а и в момента нямам готов албум с нов материал. Последните две години бяха трудни за мен в личен план, така че компилацията идва в правилния момент по отношение на задържане на проекта като активен, а също така вълнението около това да го представя на живо е голямо.

За първи път ще извадиш музиката на Recoil от студиото. Можеш ли да ни разкажеш повече за формата на събитията от турнето, тъй като беше уточнено, че те няма да бъдат типични концерти?

Това, по което работим е аудио-визуална презентация на Recoil. Няма да има група на сцената, но с реализирането на идеята са обвързани четирима режисьори, има и много неща, които сме подготвили с Пол Кендъл (бел.- дългогодишен сътрудник на Алън и работил по записването „Violator“ и „Songs of Faith and Devotion“ на DM). За останалото – елате и ще разберете сами 

Може ли да се каже, че release партитата около издаването на Subhuman, срещите с феновете и всички емоции около тях, бяха като индикация, че ако се организира нещо на по-голямо ниво, то ще бъде желано и топло прието от публиката?

Да, имаш право за това. Всичко беше толкова прекрасно на партитата в Берлин, Прага и Москва, че ми се искаше да направя повече този път – но не просто да раздавам автографи, а да направя нещо специално, което да бъде оценено също толкова добре. Разбира се, все още ми се иска да бъда близо до хората, да се запознавам и здрависвам с тях, и т.н. За мен тези изяви трябва да бъдат „събития“ с интересни гости и други артисти, вместо просто „концерти“ за отбиване на номера.

В специалното издание на „Selected“ има нова версия на „Strange Hours“, създадена съвместно с The Black Ships, новият проект на Ник Маккейб и Саймън Джоунс от The Verve. Как се случи тази колаборация?

Посредством Давид Роси, който също е член на The Black Ships. Познавам го от работата му в Goldfrapp и той ми обясни за проекта му с хората от The Verve. Той също така участва и със самостоятелен ремикс в „Selected“.

Избирайки и преработвайки песните за компилацията, имаше ли такива, които в процеса на работа си преоценил и сега гледаш на тях под друг ъгъл?

Мисля, че да. Беше приятно изживяване да ги изслушам отново и да им придавам по-минималистични аранжименти за турнето. Добър пример за това е „Want“, която с времето оценявам все повече. Когато записвах „Liquid“, дори се колебаех дали да я включа в албума, а сега тя даже е в компилацията. Превърна ми се в личен фаворит от песните, които записахме с Никол Блекман. Също така, беше страхотно да слушам отново гласа на Саманта Коербел, която мисля, че е много подценена като лирик/поетеса. Нейните стихове са отлични.

Как твоето композиране и работни методи са се променили от времето на Bloodline (1992) до днес?

Предполагам сега съм много по-уверен, внимателен и фокусиран, както и по-малко вманиачен и повлиян от Kraftwerk. И въпреки че харесвам електрониката, това е най-малкият елемент от всичко, което правя. Технологията винаги е интересна и обичам всички помощни инструменти да са ми под ръка, но в днешни дни емоционалната същина на песните означава много повече за мен.

В интервю около „Subhuman“ периода, казваш, че вече не се възприемаш като част от електронната сцена – това означава ли, че след блус залитанията в последния албум, ще има дори по-изненадващи стилови завои, които публиката не е чувала досега в Recoil?

Нямам определени принципи относно това. Просто работя с необременено от нищо съзнание и следвам накъде то ще ме отведе.

След концерта на Depeche Mode в Royal Albert Hall, написа в твоя Twitter, че си почувствал „a lot of love in air“. Подобни ли са чувствата ти за атмосферата зад сцената и целия процес по събирането ви?

Да, беше прекрасен ден, както и да го погледнеш. Беше чудесно отново да разговарям с Мартин, Флеч и Дейв, както и другите от екипа. Някои хора може да си мислят, че „томахавките са заровени“, но от моя гледна точка никога не е имало лоши чувства, въпреки че от доста време не бяхме влизали в контакт. Бях изключително впечатлен от погледът на Мартин върху нещата и начина му на мислене – изглеждаше много енергичен и съсредоточен. Мисля, че това има общо с отказването му от алкохола.

„Somebody“ беше без съмнение страхотен избор за изпълнение – дискретно, но внушително, както самата песен. Как беше решено тя да е песента, която да изпълните заедно?

Беше решение на Depeche Mode и до голяма степен предвидимо, тъй като нямахме много време да репетираме.

Два дни по-късно, на следващия им концерт в Лондон си бил забелязан сред публиката с Гари Нюмън, който заедно с Трент Резнър е един от най-мечтаните музиканти, които някой ден да се появят като гост-вокалисти в Recoil. Можеш ли да си се представиш в студиото с тях и резултата от работата ви?

По-скоро не, въпреки че сме близки приятели с него и Гемма (съпругата му). Тъй като те са на почти всеки концерт на Depeche Mode в Лондон, не беше изненадващо, че ги видях там. Поканих Гари да бъде DJ на една от датите в турнето и той има голямо желание, но ще видим как ще разработим графика. А и му предстои турне по същото време, което също е проблем. За другите специални гости – следете официалния сайт.

Музиката на Recoil често е описвана като „саундтрак към филм, който не съществува“. Имал ли си някога предложение да напишеш музика към филм и желание да композираш в подобна насока?

Всъщност наскоро имах съвместна работа по един предстоящ филм, за който снимките още не са приключили. Името му е 

„Dark Bridge“, а режисьорът е Марсело вон Шварц. Скоро ще има повече информация за това. Музиката на Recoil по някакъв естествен начин винаги е била синематична, така че това е нещо, което винаги ще ме интересува.

В твоята статия „Music for the Masses – I Think Not“ за Side-Line, изразяваш страховете си, че отношенията ти с Mute Records може да приключат заради начина, по който музикалната индустрия се развива. Две години по-късно, смяташ ли, че мястото ти там е още нестабилно или климатът се е подобрил?

Нещата в Mute се променят към по-добро. Въпреки че все още е под шапката на EMI, лейбълът отново се завръща към начина си на функциониране, когато беше независима компания. Трябва да изчакаме и да видим как ще се развие всичко, но знаците са окуражителни и се чувствам много по-сигурен за бъдещето, отколкото преди две години. Мисля, че Даниел Милър добре предвижда променящите се тенденции в индустрията, опитвайки се да остане с един ход напред пред другите.

Можеш ли да ни споделиш твой спомен от периода ти с Depeche Mode, който винаги те кара да се усмихнеш искрено?

Първият такъв спомен, който ми идва на ум е от концерта ни в Сантяго, Чили, през 1994-та, част от Devotional турнето. Не мисля, че през целия си живот съм бил толкова изплашен! Бяхме карани от двама пияни космати шофьори в превозно средство, в което нямаше прозорци. По едно време те прегазиха куче и се смяха истерично за това през цялото време. По пътя минахме покрай горящи магазини, подпалени от двеста хиляди футболни фенове, вдигнали се на бунт. Когато пристигнахме за концерта, бяхме посрещнати от въоръжена до зъби охрана, докато организаторът се караше на висок глас с някакви хора, тъй като беше продал правата за промотирането на десет различни компании, въпреки че бяхме забранили рекламиране вътре в залата. След като стигнахме живи до сцената, станах свидетел на без съмнение най-внушителната публика, пред която съм излизал. Все пак не съжалявах, че трябваше да отпътувам на следващия ден, особено след още един уклончив разговор с онзи промоутър. Мисля, че все пак взехме някакви пари от концерта, макар че бях щастлив, че просто си тръгнах жив.

Има много хора в България, които са привързани към музиката на Depeche Mode и Recoil, има ли нещо, което би искал да им кажеш?

За съжаление, въпреки че организирахме много дати из Европа, не успяхме да уредим събитие в България. Надявам се няма да приемете това като някакво пристрастие, тъй като уважавам феновете от всяка една страна. Така че ви благодаря за подкрепата и се надявам, че част от вас ще имат възможността да пътуват до някой от градовете, в които ще бъдем.

* Оригинално публикувано от Светослав Тодоров в depeche-mode.org на 1ви март 2010г.